КОЗАТА АНИ НА ТРИ МОРЕТА: МАЙКАТА февруари 6, 2013

Не ме разбирайте погрешно – да си мама не е разходка с лодка. Отглеждането на децата е нейна отговорност. Неблагодарна работа, сравнима единствено с тази на шефа на люлинското РПУ или Папата.

Връзката майка-дете е крехка и лесно ранима. Една от причините да държа под око отрочетата си. Ако раздялата е трудна за децата, за майката е направо съкрушителна. Има нещо, което го наричат „майчински инстинкт.” Нещото представлява естествена част от всяко женско създание от времето на парамециумите, та до наши дни. (б.а.: опа, изглежда чехълчето е еднополова твар. Съжалявам, че трябваше да научиш това.) Тази природна даденост съдържа и друго кодово съобщение: „Не може ли баща ти да помогне?”, декодирано означава: „Свободен си да ползваш наркотици.” Женските изпитват нужда постоянно да обгрижват някого или нещо. Следователно мразят всяка самотна минута, отделена за размисъл, баня или сън. Искате да сте щастлива родителка? За миг децата ви да не са около вас? Запълнете тази пропаст с раздиращия въпрос: „Добра майка ли съм?”.

Отговорът на този въпрос винаги е възхваляващо „Да”. Учените са доказали, а и повечето хора предполагат, че всички кусури в децата се дължат на майчините грешки. Като възрастни всички сме с дефекти. Следователно всички майки, така или иначе, са некомпетентни. Е, някои майки са по-зле от други. Например работещите. Дали е шефка в мултинационална корпорация, или работи почасово на граждански договор, самият факт, че майката се намира някъде извън дома, е равностоен на закуска с арсеник за цялото семейство.

Майката трябва да е в къщи дори когато децата й не са там. Разхвърленият дом посява семена с кодирани съобщения в главите на децата: „Не съм обичан/а. Иначе майка щеше да е избърсала праха”.

Добрата майка готви, чисти, шофира, организира детски партита и не очаква нищо в замяна. Освен любов и едно цвете един път годишно – на осми март.

И така, едно кратко обръщение от мен към всички Феми-Иди-Амини: Престанете да „освобождавате” майките, като ги насилвате да се вливат в работещите маси. Те вече работят това, което Господ им е определил: ВСИЧКО! ( б.р.: или поне до момента, когато сполучат с аутсорсване на някои дейности).

Героизирането на мутренския морал

Героизирането на мутренския морал.

ЦЕНТЪР ЗА СПАСЕНИЕ И ИЗКУПЛЕНИЕ „УОТ ДЪ ФАК” септември 6, 2012

Дори вехнещият ми мозък е съучастник в житейски кошмар. Порой от сълзи. Чакай, ами ако съм живa? Увещавах се да не отлагам неизбежното. Уплахата ми нарастваше правопропорционално на самосъстраданието, когато този сънен/въпрос засегна нещо дълбоко в мен. Струна ли се наричаше? „Ами ако съм жива?” Толкова прост, а безкраен въпрос. Огледах се през прозореца, есенни дървета, падащи листа и прецъфтели цветове. Дочух приказките на птиците, сгушени в единственото живо гнездо под перваза. Всичко изглежда жалко, а жалките неща – истински. Може да се самооткрия в някакво мъничко и безсмислено движение, да започна всичко отначало. Да можеше да се преродя без страх, без вяра, без държава, без цивилизация. Да се откупя! Философия? Никога! Философското отчаяние е правилно, но тяхната коректност – очевидно грешна. Сънувах, че с Пора и Козата сме на прага да създадем нещо си. За самосъхранение. Тесла. Чук. Брадва. Свят.

–        Усещаш ли го?

–        Да усетя какво?

–        Чуждото тяло. Изчезнало е.

И по-късно:

… друсалки, пияндета, шанти, луди, глупаци, терминални случаи, меланхолици, параноици, хронични онанисти, лоши поети и пр.: това е вашият дом. Сътворен ни е дом. За да живееш тук трябва да се откажеш от другите. Няма да е трудно. Нямаше да си тук, ако беше добре дошъл на друго място, ако следваше без инциденти или оплаквания глобалния кръговрат на лишенията. Светът е болка и за мнозина ранна смърт, леден сироп за други, благодат и лекота за шепа избрани. А за работата с преминаването през игленото ухо или камилско око – не вярвай в това. Въпреки че елитът и учените се опитват да открият подобна нанотехнология за тази работа. Центърът за спасение и изкупление „Уот Дъ Фак” е създаден с вярата, че уморените и болните ще получат справедлива сделка с цивилизацията ни, ще бъдат изритани в ъгъла със счупена играчка, наречена Господ, или Божество, или Висша сила, или вътрешен мир. Всички методи заговорничат срещу нас. Заеми мястото си сред нас. Представи се на себе си. Работим с всички кредитни и дебитни карти.

А сега към частта, скромно наречена „Заповедите.” (Порът ги крещeше на плаца, а Козичката мантрично припяваше „туу шай, туу шай”)

1. Съществува огромна пропаст между тези, които са създадени от огън и тези, които не са. Уважавай пропастта.
2. Пребиваването в пасището на транса е задължително.
3. Скучните задължения са свещени, а молитвите девалвирани.
4. Телевизори, радиа, телефони или други средства за комуникация до и от дадения свят са изрично забранени.
5. Господ е мъртъв. Безбожникът е мъртъв.
6. Насилието ще се сблъска с решително насилие.
7. Ти си ти.
8. Към всеки – според вината му, от всеки – според страданието му.
9. Създадени сме от хайвера на маймуните. Кодът не е унищожен. Никаква вяра или аргумент не могат да ни изродят. Трябва да се вглеждаме в дърветата.
10. Настоящият свят е изчислил потенциалната стойност на нещастието ти. Не съществува страна, религия или      корпорация, която да ти е приятел. Няма приятел, който да ти е приятел.

Нещо влажно и с пипала танцува в косата ми.

–        Ред ти е да почистиш! – каза Порът.

Подаде ми парцалa, сочейки кофата. Водата смърдеше на някаква химическа идея за гора.

–        От където искаш!

Събудих се.