Трябва да си истински мечтател, за да вярваш, че в близко време протестите в Сирия ще свалят режима на Башар Ал Асад. В цялото си безсилие части от опозицията отправят отчаяни призиви за по-насилствени методи на демонстрация. Това би било голяма грешка. Башар има предимството да упражнява силата си и ясно заяви готовността си да я използва.
За разлика от Либия, реална възможност за външна военна намеса не съществува. Арабската лига се дистанцира. Руснаците, на които им е предоставено пристанището Латакия, така или иначе ще блокират каквато и да е резолюция на Съвета за сигурност към ООН.
Ако в ръцете на протестиращите попадне оръжие, това ще предизвика ответна реакция и ще запали искрата на етническо-сектантско насилие. Най-големият страх за Европа и САЩ. Дори за Техеран един определено сунитски бунт срещу алауитския режим е искрено нежелан.
Въпросът е по какъв начин могат да се поддържат мирните усилия на протестиращите за по-дълъг период от време – месеци, година, две? Башар би отстъпил единствено ако се увери, че противниците има желание и са в състояние да поддържа „огъня”. Защо да се предава, ако е убеден, че ще надживее демонстрантите?
Международната общност трябва да предупреди протестиращите, че към настоящия момент не съществува друга алтернатива. Външна военна намеса няма да има. Дори няма да има „забранена за полети зона”. Сирия не е Либия. Дамаск разчита на сериозната подкрепа от Техеран и Москва. Анкара се опита да загатне за някаква интервенция, но до този момент не е подкрепила намеренията си с конкретни действия. Същото важи и за повечето арабски страни. Някои от тях отзоваха посланиците си, но нищо повече.
Международната общност трябва да поощрява протестиращите, които са готови да поддържат ненасилствена форма на протести и единна цел. В понеделник бе създаден Сирийският национален съвет (SNC), аналогично на либийския Преходен национален съвет (TNC). Едно добро развитие към момента, но все пак извън границите на Сирия. Тази нова структура ще се нуждае от искрената морална и финансова подкрепа на Европа и САЩ. На този етап е твърде рано да се говори за формално признаване от международната общност.
Към момента Националният съвет ще си остане една външна афера, така да се каже, освен ако протестиращите не заделят освободено късче земя за тази формация. Няколкократните им опити да превземат цели населени места бяха обречени на пълен крах. Следвайки страните от Магреба, СНС трябва да се възползва от другия алтернативен подход – активни действия в интернет пространството. Но в случая и киберпространството изключва сърцевината на Сирия, поради ограничения достъп до комуникации и репресивната цензура и шпиониране.
СНС трябва да насърчи определени значими военни и бизнес фигури към дезертьорство. Отново препратка към либийския опит: това може да се осъществи, ако СНС гарантира, че след оттеглянето на Башар ще изпълняват договорите, поети от бившия режим, ще се въздържат от реваншизъм и ще наложат приемственост в преходния период.
Разполагат с цялото време пред себе си, за да разглеждат и преразглеждат действията на определени държавни служители, офицери и шуробаджанашки бизнесмени. Но това не трябва да се прави към този момент, нито трябва да се използва като заплаха към режима. Първо трябва да привлекат определени елементи от свитата на Башар, и най-вече хора от силите за сигурност, които да предадат Ал Асад. А тези елементи биха извършили подобни действия само ако са убедени, че новата власт ще ги защити след евентуалното падане на режима.
Докато СНС работи върху действията, които ще предприеме, ако Башар се оттегли, международната общност трябва да наложи по-строги санкции срещу режима. Ембаргото за внос на петрол и петролни продукти е стъпка в правилната посока.
Полезно е и привличането на руското съгласие за подкрепа на една по-ефективна резолюция на Съвета за сигурност. В даден момент руснаците ще се разтревожат за флотата си в Латакия и какво би следвало, ако новата власт ги изгони от там. СНС трябва да повдигне активно въпроса за руското присъствие в Средиземно море, като едновременно с това успее да наложи внушението, че то може да бъде продължено само и единствено ако Москва подкрепи една резолюция, осъждаща режима на Ал Асад.
На дипломатическия фронт: непрекъснати консултации с Турция и Ливан, които трябва да засилят конфронтацията си с настоящия режим. Естествено Турция разполага с повече парченца от пъзела, засягащ бизнес елита на Сирия, които може да извади на показ.
Йордания вече заклейми сирийския режим, но иракският премиер, Малики, предпочете да застане зад позицията на Иран, налагайки внушението, че Арабската пролет е полезна единствено за Израел. За разлика от очевидната неточност на това твърдение, привързаността на Малики към Башар изглежда много странна. Все пак в продължение на години сирийският режим изпращаше терористите си в Ирак. Дипломатите трябва да се постараят малко повече, за да притиснат Малики да забрави за всякакво свое желание да подпомага Ал Асад. Предполагам, че в случая се касае за теорията, че врагът на моя враг (Саудитска Арабия ненавижда Малики) е мой приятел.
Арабската лига трябва да заеме по-единодушна позиция срещу Башар. В началото на тази седмица Генералният секретар на тази августейша, но неефикасна организация, трябваше да посети Дамаск, за да пледира за край на насилието срещу цивилното население и повече реформи. Но още преди пристигането му, сирийците отхвърлиха неубедителния му план. Все още нямам информация дали тази визита се е осъществила или не. В контекста на Арабската лига Ирак не е единственият проблем – Алжир ясно декларира, че е про-Кадафи настроена, като даде убежище и закрила за семейството му.
Режимът в Сирия трудно би устоял пред единодушието на международната общност, ако е възможно да се постигне такова. След като дори Иран и Хизбулла се дистанцират от теб, трябва да знаеш, че си изпаднал в истинска беда. Една от сериозните грешки на Кадафи беше отчуждаването му от арабските управници. Не ще е лесно да насочиш всички в правилната посока. На дипломатите им предстои тежка работа.
В началото на септември Институтът за наука и международна сигурност (ISIS) публикува докладите на Международната агенция за атомна енергия (IAEA) за Северна Корея и Иран.
Бонбонки 