КОЗАТА АНИ НА ТРИ МОРЕТА: МОЕТО БЕГЕ ДЕТСТВО април 26, 2012

Бях едва тригодишна. От тогава е и най-ранният ми спомен. Майка ми влезе в стаята – все още усещам парфюма й, който предполагам вече не се произвежда, защото съм го търсила къде ли не. Гушна ме и ми сподели, че с татко ме оставят в къщи.

Заведе ме в дневната, за да се запозная с Минка. Въобще не бях наясно със смисъла на думата „детегледачка” и естествено предположих, че тази дърта жена ще измести родителите ми завинаги. А този план въобще не ми допадна.

Може да съм тригодишна, но вече знаех, че семейството се състои от майка, баща, деца и домашни любимци. В този модел нямаше място за старица с изсулен гащи и (по мое скромно мнение) накичена с много бижута.

След като родителите ми излязоха, заповядах на играчките си да атакуват. Никаква реакция. Захвърлих ги в коша за пране. Преминах към живия щит – котката ни, Афродита. Замъкнах я в бункера ми – един килер в дъното на антрето. От там щяхме да поведем съпротивата срещу този нов режим на Минка.

И тогава врагът ме надви. Минка пържеше кюфтета. Притисках силно Афродита, но тя реши да си наточи ноктите в лицето ми и рязко драсна към кухнята.

В отчаянието си започнах да се моля – предимно на Господ, макар че е напълно възможно да е бил и Дядо Коледа. Вярвах, че Той ще върне родителите ми в къщи и отново ще сме едно цяло.

На следващата сутрин, когато се събудих, Господ не само разкара Минка и върна родителите ми, но ме беше преместил в леглото ми.

Ето това е обслужване!

Защо ли споделям този спомен? Защото идеално маркира носещите колони на детството: семейство, вяра, космати приятели и страх от възрастни. Фундаменталните връзки, които ни учат на следното: „Къде принадлежим”; „Какво ни принадлежи” и „На кого принадлежим”.

Другият ми спомен е от една разходка в зоологическата градина. Видях двойка носорози да го правят.

Козата Ани и глобалната конспирация септември 19, 2011

С наближаването на Избори 2011 всички инструменти на машината, наречена Демокрация, се задействат. Дори Иво Сиромах бе спрян от мъж с шлифер и каскет, който му предал една флашка с думите: „Ако не я огласите, историята няма да ви прости!”

В тайните грами, озаглавени „Няма значение”, под № 9-7895-4280-9388 откриваме огромната папка, която условно ще наречем KozaLeaks, доказващи съучастието на кандидат-президентшата, уважаемата г-жа Козата Ани, в глобалната конспирация за напреднали.

Следват цитати от стенограмата:

Козата Ани и глобалното затопляне

В тайните лаборатории на МОСАД в края на 80-те е създадена генномодифицирана коза (с кодовото име Ани), чиято пръдня изхвърля в атмосферата до 4-5 м3 метан (който е 23 пъти по-вреден от въглеродния двуокис).

Каква е простата сметка? Една пръдня на мосадска коза Ани – 5 кубика метан. А тия кози са програмирани да пърдят средно по 20 пъти на ден. Значи изхвърлят по 100 кубика метан дневно. За една година. 36500 кубика метан. За сравнение – обикновеното искърско говедо изхвърля по 0.4-0.5 кубика метан на пръдня. А и не пърди често, щото е възпитано.

Идеята е чрез тия генномодифицирани еврейско-банкерски кози да се прецака световният климат, да настъпи адска жега, хората да измрат и еврейско-банкерската мафия, скрита зад хладните климатици, да придобие имотите им.

Козата Ани и генномодифицираните организми (ГМО)

Зловещ бич срещу човечеството и най-вече срещу българите. Генномодифицираните организми в началото тръгват като нещо готино – силиконови цици, устни, срамни устни и т.н. Но идеята всъщност е много по-страшна!

В привидните „подобрения” (цици, устни, срамни устни и т.н.) пластичните хирурзи имплантират чипове, свързани с ЦРУ, КГБ, МОСАД, ДАНС и Съюза на запасните офицери. Цялата информация, събрана от тези чипове – реплики от сорта „О, да!”, „Лапни го!”, „Вкарай ми го целия”, „Не в гъза бе, простак!”, „Миче, шса празня!”, попада в информационния масив на тайните служби и някой ден със сигурност може да послужи срещу вас.

Генните модификации не спират дотук. Вече са нападнали и домашния добитък под прикритието на ветеринарни клиники и кандидат-президентши с кози имена. Всички те ни дебнат чрез вградените си чипове и ни издават на враговете.

Вие бихте ли гласували за Козата Ани?

Трябва да си прецедент август 23, 2011

Автор: Максим Пипер

Пълното затишие на предизборния фронт ме изнервя. Ама много ме изнервя. Да си го кажем направо – никой не иска да умира, особено пък аз, и то в разгара на кандидат-президентската кампания 2011. Извоювал съм си, слава Богу, собственото безсмъртие на известността. Ако сте давали пари за книгите ми, вероятно сте напълно безизвестени, иначе щях лично да ви изпратя копие, само и само да се появявате на „правилните” партита и събития. Досещате се какво искам да ви кажа, нали? Или по-скоро не. Къде сте бе, човечета, от предизборните щабове на Лола Монтескьо и Козата Ани? Не виждате ли, че скоро Вълчицата на Забравата (Потема Септим от Третата Империя*) ще оближе дверите ви с Вечния език (виж Генезис 1:16*) и никакви плеяди няма да са в състояние да ви избавят изгладнялата тъмнина на забвението ви.

Не унивайте, колеги! Вижда се светлина в тунела – има начин имената на кандидат-президентите да останат в аналите на законодателната история на България. Простичко казано – трябва да са Прецедент. След като Тризначките, Миската или Гласът могат да го направят, значи и вие ще успеете.

В следващите редове, абсолютно безплатно, ще ви преведа през няколко възможни варианта, но ако искате да навлезете навътре в нещата, трябва или да си закупите книжките ми (особено тази за поведението в Сурат Тефтера) или да се запишете в колежа ми (на удобно и комуникативно място е).

Лесно е. Първо, трябва нещо лошо да се случи с вашия кандидат – да бъде арестуван в акция Калмари, да е допуснат в университета с квота и без приемен изпит или да самоубие личен асистент. Но вие не може да използвате дадените примери. Те вече са били прецедентирани. Ще попитате въобще дума ли е „прецедентиран”? Е, сега вече е, нАучници от БАН. Току що я прецедентирах.

И така, не само че трябва да е кофти, но трябва да е уникално гадно и конституционно любопитно. И вече сте в играта. Докато пиша тези редове, забелязах че е много модерно да се говори за еднополовите бракове. За жалост нито Козата Ани, нито Лола Монтескьо могат да се възползват от този тренд по простата причина, че твърде много обратни (и „обратни” е точното определение, когато говорим за повече от един хомосексуалист) плъзнаха по улиците и гей парадите. Хомосексуалният брак няма да развълнува никого. Вероятно кандидатът трябва да се омъжи за двама гейове. Ако полихомолигамията се е случвала по нашите ширини, единият гей трябва да е задължително маймуна със сменен пол, която към момента на изборите е в кома, и кандидата води съдебни дела за правото си да дръпне шалтера на апарата за командно дишане (но същите претенции има и другия съпруг)… И вие, кампанийни вълшебници, ще имате шанса да организирате публични бдения и молитви по села и паланки, в името на каузата на вашия кандидат.

Не казвам, че ще ви е леко. Мислете за себе си като за пионери на страданието, подгответе се за мъчителното завъртане на колелото на Темида. Запомнете: в държавата ни има безброй много жертви на застрахователни агенции, но само единици достигат до Върховния касационен съд. Но усилието си заслужава, защото българската Темида ще ви вмени ново светоусещане и възможни два изхода – а) жертвата е виновна; б) жертвата е нечовек. Каквото и да отсъди съдията, кандидатът ви печели.

Плодовете от подобна кампания ще берете с години напред дори ако кандидатът вече се е преселил на по-доброто място или ви е абсолютно безполезен. Гореизложеният случай се превръща в прецедент, който ще бъде дискутиран от историци, социолози, политолози, ще се наизустява от студенти и ще е повод за майтап с ПР-голословци като мен.

Стиска ли ви да дойдете в колежа ми?

* Queen Potema, The Elder Scrolls, фентъзи компютърна ролева игра, разработена от Bethesda Softworks LLC за персонален компютър, Xbox 360 и PlayStation 3

* Четвъртият ден Господен на латински език: fecitque Deus duo magna luminaria luminare maius ut praeesset diei et luminare minus ut praeesset nocti et stellas… И Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, и по-малкото светило, за да владее нощта, и звездите.

За автора: Максим Пипер е български ПР експерт, управител на 3D компания за връзки с обществеността, почетен консул на Танганайка в Подуяне. И лично за себе си, много неприятен натегач.