КОЗАТА АНИ НА ТРИ МОРЕТА: СЕМЕЙСТВО април 26, 2012

      ♥ „Грабваш куфарчето братко, при мама и при татко”. ♥ 

                                                         Весела, мечтана поп-фолк изпълнителка и майка на обикновена триструнна гъдулка

Погледни на България като на едно тяло. Не в буквалния смисъл. Видин не е опашка, а Петрич – задно копито, или Варна – адамова ябълка. Вгледай се по-дълбоко. В биологичната градивна единица на България: семейството.

КОЗИ-ТЕСТ: Какво е семейство?

Според НСИ, семейството представлява съжителство между двама или повече хора, свързани по между си чрез родство, брак или осиновяване. С други думи – Националният статистически институт са радикални левичари. Защо мислите, че съществува цяла категория за безработните? (ако искате да узнаете – започнете работа).

Ако ме попитате, бих ви отговорила, че от незапомнени времена думата „семейство” е означавала само и единствено едно: мама, омъжена за татко и двамата отглеждат 2.3 опърничави малки калпазани. Това е нуклеарното семейство. Нарича се така, защото пикът на подобни семейства е достигнат в началото на Студената война, когато българите са били изложени на реална опасност от ядрена атака (не че по-късно не вдишахме Чернобил).

Защо нуклеарното семейство е необикновено? Защото, подобно на истински радиоактивен изотопи, е ужасно стабилно. А и се използва успешно като съкращение за цяла група индивиди. Помисли си колко време ще пропилееш, ако трябва да изреждаш всички роднини в сем. „Иванови” поименно? Вместо това отдели същото време за семейството си.

Избери си.

ТОВА ЗВУЧИ ЧУДЕСНО: но как да създадеш собствено нуклеарно семейство? Всичко започва с една проста формула*: 

И така. Само защото формулата е от букви, не означава, че съдържа променливи. Лека размяна на местата и формулата не става за нищо.

 * Ако името Еленко не ти говори нищо, за подробности се обърни към „Практичен справочник по староанглийска математика на индийското божество Ману – нашият прародител”.

Веднъж щом откриеш коя е съпружеската половинка от съответния подходящ пол, настъпва времето на „опознаване” в библейския смисъл на думата: чрез съвместно четене на Библията (бел. ред. дръж жребеца в библейската плевня). В това четиво ще откриете, че бракът ви предлага безопасна и богоугодна рамка, в която да развихрите дивите си сексуални фантазии – с една единствена цел: производство на деца.

Заемайте се!

Ще ви изчакам.

Хей, да не си помислиш, че ви наблюдавам или нещо подобно. В действителност отивам за кафе и кроасан. Докато ме няма, ще ви пусна малко музика за фон. (бел. ред. дори не ви слушам, така че може да си подивеете).

И пак спокоен, мълчалив,
при Охрид днеска той стои
и чака нов враг да срази
със страшния си вик „На нож!“

Завърнах се. Ако този химн не те е изстрелял на гребена на вълната, проверете семейното фенерче. Когато слушам тази песен си представям, че съм в очакване на врага или „на нож”. Зависи от настроението.

И СЕГА КАКВО? След като си създал деца, твой дълг е да ги социализираш. Това означава да влезеш в роля. Със самата поява на бебето ти си спечелил кастинга. Ако изиграеш ролята си правилно, като Де Ниро примерно, ще понапълнееш малко.

следва:  БАЩАТА

КОЗАТА АНИ НА ТРИ МОРЕТА: МОЕТО БЕГЕ ДЕТСТВО

Бях едва тригодишна. От тогава е и най-ранният ми спомен. Майка ми влезе в стаята – все още усещам парфюма й, който предполагам вече не се произвежда, защото съм го търсила къде ли не. Гушна ме и ми сподели, че с татко ме оставят в къщи.

Заведе ме в дневната, за да се запозная с Минка. Въобще не бях наясно със смисъла на думата „детегледачка” и естествено предположих, че тази дърта жена ще измести родителите ми завинаги. А този план въобще не ми допадна.

Може да съм тригодишна, но вече знаех, че семейството се състои от майка, баща, деца и домашни любимци. В този модел нямаше място за старица с изсулен гащи и (по мое скромно мнение) накичена с много бижута.

След като родителите ми излязоха, заповядах на играчките си да атакуват. Никаква реакция. Захвърлих ги в коша за пране. Преминах към живия щит – котката ни, Афродита. Замъкнах я в бункера ми – един килер в дъното на антрето. От там щяхме да поведем съпротивата срещу този нов режим на Минка.

И тогава врагът ме надви. Минка пържеше кюфтета. Притисках силно Афродита, но тя реши да си наточи ноктите в лицето ми и рязко драсна към кухнята.

В отчаянието си започнах да се моля – предимно на Господ, макар че е напълно възможно да е бил и Дядо Коледа. Вярвах, че Той ще върне родителите ми в къщи и отново ще сме едно цяло.

На следващата сутрин, когато се събудих, Господ не само разкара Минка и върна родителите ми, но ме беше преместил в леглото ми.

Ето това е обслужване!

Защо ли споделям този спомен? Защото идеално маркира носещите колони на детството: семейство, вяра, космати приятели и страх от възрастни. Фундаменталните връзки, които ни учат на следното: „Къде принадлежим”; „Какво ни принадлежи” и „На кого принадлежим”.

Другият ми спомен е от една разходка в зоологическата градина. Видях двойка носорози да го правят.

КОЗАТА АНИ НА ТРИ МОРЕТА: НЕЩО КАТО ВЪВЕДЕНИЕ

Поздравления!

Само с едно докосване до настоящата книга ти си с 25% по-голям българин — дори да не си такъв!

Продиктувана от аурата на Козата Ани^® –  любимата на цял народ домакиня, буржоа, декадентски магнит за всички неосвидетелствани души, твари с диагнози и симптоми – тази книга представлява основен ориентир за великото, енигматично чудо, наречено Козата Ани на три морета.

Изначало може да не си съгласен със словата на Козата^®, но ще осъзнаеш, че различното ти мнение е погрешно. Козата Ани^® е на три морета. С помощта на тази книга и ти ще можеш да плуваш в тях.

Бъди свръх-патриот, готов да се опълчи на силите, рушащи великата ни древна нация.

 

“Щура работа… Този интензивен текст е циничен и жлъчен, черен и леконравен, брилянтен и идиотски” 

НЕДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК

“Как Козата Ани въздейства на   нашия псевдоелит – остава мистерия за мен”

ЛЕГЕНИ ПИНЧЕВ

 “Велико четиво”

КОЗАТА АНИ

Сега може да ме запиташ: „Коза, ако не си падаш по книгите защо си написала тази”? Току що си зададе дяволския въпрос. Не съм я писала. Диктувах я. В следизборните дни крещях на един диктофон, след това предадох урóда на агента си с думите: „Продай това”! И той го претвори в настоящата книга. И сам се погреба.

Усещам, че се занасяш. Дори се мóриш да диктуваш?

Добре де, подобно на други диктатори и аз ценя над всичко мнението на един единствен човек. Моето. Хора, имам много мнения. Чувствам се като Огъстъс Глуп в шоколадовата фабрика – едвам насмогвам да ги слагам в устата си.

В действителност имам толкова много мнения, че едва надвивам възможностите си да се документирам. Смятах, че обръщенията ми от стената на „Козата Ани Президент” (ако искаш отново да видиш утрото, провери си Фейсбук-а и лайквай) ще разхлабят напрежението ми. Но ето тук споделям мръсната си малка тайна – когато нямам интернет, продължавам да говоря. И в подобни мигове на затъмнение всички жизнеструктуриращи мнения отиват в канала. Е, до тук беше това. Настъпи времето с мисълта си да импрегнирам тази държавица.

Едно време България беше чиста. Мъжете си бяха мъже, жените жени, а гейовете – „заклети ергени”. Но някъде през 80-те стана „готино” да „висим” докато „купонясваме”. Та до днешни дни, когато балканският лъв е подложен на масирана атака от кабеларки, интернет блогове и пионерска ВИПокрация, бълващи „факти” подобно на скакалци, нападнали зрелите плодове и крехки ценности на българската реколта. И всеки фермер или богослов ще ви каже – скакалците са напаст и няма отЪрване от тях. Ще използвам тази трибуна, за да възхваля неуморимия труд на Monsanto®. Добри хора. Прекрасните франкещайнски творения защитават хранителните ни запаси от разни насекоми. Свалям им шапка – не се разнежват пред вредители.

В първото си обръщение към нацията заявих, че заедно ще променим света. И държа на думата си. Но не става бързо. В супермаркета продължават да продават кисело мляко. Снощи проверих. Френско! Следите ли мисълта ми? Оказа се, че са нужни повече от трийсет минути, за да отстраним дефектите, разрушаващи Родината. (бел. ред.: от личен опит, но наистина половин час е твърде кратко време). И в този момент осъзнах необходимостта от тази книга. Това не е сборник с разумни аргументи, подплатени с факти. Това е спасението за мерзавеца!

Тази книга е Истината. Моята Истина.

Предавам ти Истината гореща и твърда. Бърза и яростна. Или я приеми без колебания или ми се разкарай от пътя. Защото някой ще пострада и това няма да съм аз. (бел. ред. ЩЕ СИ ТИ!).

Можеш ли да се справиш?

Страхувам се от Китайците.

Бум! Това съм аз. Изскачам от ръкава ти. Право и в лицето ти. Без цензура. Мисля го. Казвам то. Чети го. Понякога не го и мисля, само говоря.

Бебешките морковчета се опитват да обърнат резбата ми.

Виждаш ли? Не пестя шамари. Казвам го така, както си е. Навиквай или остави книгата. Веднага! Защото тази Книга е за героите на България. А кои са героите? Всички закупили Книгата (последното заслужава да се повтаря, това е мантра). Субектите, които заемат Книгата, не са герои. С нищо не са по-добри от паразитите, лентяйстващи на гърба на социалната ни система, подобно на картотечните шкафчета в библиотеката. Настоявам да отбележа, че Книгата няма да се предлага в библиотеките. Пътуването струва пари.

И така. Сега е мой ред да попитам: Какво изисквам от теб?

Добър въпрос. (Благодаря).

Само защото не съм се напъвала много над тази Книга, не означава, че ти не трябва сериозно да се замислиш. От теб искам внимателно да я прочетеш. Опитай идеите ми. Наизусти уместните пасажи. Храни се с нея, спи с нея. И остави природата да свърши останалото.

Защото настоящата диктовка гради основите на бъдещата ни конституция – Козата Ани на три морета. И по подобие на всички доморасли държавници, приемам моите Истини за очевидни (и няма да се моря да правя проучвания, я) и неподлежащи на дискусия и коментар.

Истината? За да я открия се нуждаех от едно единствено задълбочено изследване – продължително се самосъзерцавах в огледалото. Защото тази книга е Моята история, а като такава тя е Историята на всемирното население. Та това ме подсети за думите на „бащата на риториката”, епичния Цицерон, определящи характера на нашето общество: „Писмото не се изчервява”. За какво писмо ли говори? За Моето!

Същността: Прочети тази книга. Превърни се в мен.

Аз съм Козата Ани на три морета (и ти също можеш да плуваш в тях!).